"Весели, луди, ентусиазирани.
Така били накратко описвани двама съквартиранти от бургаското спортно училище преди има няма 25-30 години. Двамата родом от Долината на Розите.
Точността в цифрите и егнетата ще си я запазим скромно за нас.
Заедно със своите треньори и техният отбор по колоездене били на лагер.
Посетили язовир Жребчево и Потопената Църка. Едно много интересно място, което те кара да се чувстваш някак особено.
Поради ред причини и лоши обстоятелства този лагер със отбора бил последен за един от тях двамата. Следващата година той щял да започне своята учебна година в Трявна, далеч от Бургас и така желаният спорт.
Чакало го едно ново начало в училище по дървообработване.
В една от последните си разходи до църквата, момчетата намерили голям клон от дърво, който маркирали със своите инициали и оставили там.
Някак на шега си обещали, когато се видят след години отново на язовир Жребчето и Б. е вече дърводелец да намерят парчето дърво и създадат от него стойка за маса... или каквото му сърце даде.
Б.завършил,напуснал страната, а П. който продължел да се занимава със спорт след години станал дърводелец.
Вече семеен, с големи деца,П. завел семейството си на язовир Жребчево.
Сетил се за младините, историята и своя стар приятел Б. който не беше виждал повече от 20 години. Разказал на децата си за корена с инициали и какво са си обещали.
Корена разбира се не беше там,в Църквата, водата го беше отнесла кой знае къде, а някой може би го беше изгорил в онези лагерни огньове..
Децата на П. играеха със свои приятели и някак по детски тръгнаха да търсят инициали по всеки един изхвърлен корен или клон от дърво, който намериха на брега или в малката горичка до брега....
И нали знаете няма нищо случайно на този свят, децата намериха онова парче дърво, вече доста а по малко,избелено и гладко от годините във водата, на което много бледо се виждаха изстърганите с ножки инициали на приятелите от детство.П.Б. 198....
П. не можеше да повярва на находката, щастлив, той взе дървото със спомен от детството и старото приятелство.
Прибра се в къщи и след седмици,а може би месеци, вечер в компания сред приятели разказа историята и запита какво ли е станало с Б., къде е той!
Б. вече не беше в странство, а в същия роден град, в който беше и П.
Беше там и създаваше абажури."


Боги стоеше в ателието и работеше върху един абажур когато Петьо влезе с модел Кривокрак в ръка.
Емоциите и спомена от тази среща оставяме за нас!
Представяме ви модел Кривокрак в цялата си прелест!